Диабет


Въведение



За да не станем причина за някои фатални грешки, първо ще отбележим че интернет не е място за самолечение, но от него може да се разбере по-добре и пълно това, което ви казва вашият лекар. При диабета също така се налага на болния да бъде активен участник в лечението си, но под ръководството на лекуващия лекар.

В България за съжаление, интернет информацията може да ви помогне и да се ориентирате в хаоса на здравната ни система. У нас е нормално, лекарят да ви каже какво ви е и да ви напише друга диагноза. Нормално е също да се лекувате с скъп инсулин вместо с хапчета, с цел здравната каса и ТЕЛК да ви платят повече. Възможно е обаче здравната каса и нищо да не ви плати за съвсем необходимо лечение. И докато в клиниката, с повече нерви и средства, всеки обикновено се оправя, то в болницата, ако ви се наложи да седите повече от седмица, може да ви изпишат и на носилка, тъй като заради средства лекарите са притискани да спазват понякога доста шокиращи правила. В други случаи може да се окажете пък в болница или на изследвания без изобщо да има защо, но някъде трябва да се усвоят някакви средства.


Диабетът е хронично болестно състояние, при което има недостиг или нечувствителност (резистентност) към хормона инсулин, който контролира пропускането на глюкозата в клетките за захранването им с енергия. Забележете, че инсулинът не разгражда директно глюкозата, както бихте чули в доста общоразпространени приказки, а само контролира преминаването на глюкозата от кръвта в клетката през клетъчната й стена. След като премине от кръвта в клеката, глюкозата може да се разгради до вода и въглероден двуокис и да освободи необходимата за клетката енергия. Когато клетката не поема нормално глюкозата през клетъчната си стена, тя остава извън нея, като концетрацията на глюкозата (кръвната захар) се повишава и тя може да увреди най-различни тъкани или да стесни различни кръвоносни съдове и да ги запуши. При повишена захар извън клетката, самата клетка пък остава гладна за глюкоза. Този глад ни кара да поемаме повече храна, от която обаче глюкозата отново не отива в клетката, а повишава още захарта извън нея. Същевременно пакреасът се стреми да урегулира процеса безуспешно, изтощава се и може да се увреди безвъзратно. необратимо.

Панкреасът се намира зад стомаха в човешкото тяло. Голям е колкото юмрук. Произвежда ензими за правилното смилане на храната, както и няколко хормона между които е инсулина. Инсулинът се произвежда само в част от клетките му, които се наричат "бета клетки". Бета клетките трябва да реагират нормално за десетина минути след повишение на глюкозата в кръвта и да произведат адекватно количество инсулин.

Основен признак за диабета е, че глюкозата в кръвта не може да бъде поддържана в нормалните й граници. Тези граници зависят от индивидуалността на човека, от неговата диета и други фактори, като за нормални стойности се считат тези от около 4.2 до 6.2 милимола на литър. Диагнозата за диабет се поставя от лекар, но ако при няколко изследвания на кръвта на гладно се установят стойности над 7.0 mmo/L, това обикновено е сигнал за проблем. При стойности на гладно над 8-10 mmo/L е много вероятно да ви се наложи да пиете хапчета, а при стойности над 20 mmo/L може да ви се наложи да минете и на инсулин. Тези числа медицината е извадила по чисто статистически път, като често ще видите и малки разлики в тях, при различните лаборатории и различните държави по света. Доколкото процесите в човешкото тяло трудно се описват с прости числа, те са само фактор, от който лекарят ще предцени цялостното ви състояние. При това глюкозата съвсем не е единственото лабораторно изследване, което показва състоянието на диабета и не бива да си правите изводи от една-две от моментните й стойности. Диабетът не е едно моментно повишение на къвната захар, а съвкупност от нарушени метаболитни процеси, при което често също така холестеролът и триглицеридите, както и кръвното налягане излизат от нормалните си граници. Диабетът се оценява и по усложненията или уврежданията на тъканите на различни органи, които се определят като отделни заболявания, но са причинени от него.

Американската диабетна асоциация (ADA) препоръчва диабета да не се определя вече с термини като "старчески", "инсулинозависим", "инсулинонезависим" и т.н., а само като "тип 1" или "тип 2". Този стандарт вероятно ще се възприеме и у нас. Тип 1 се появява обикновено в ранна възраст и е автоимунно заболяване при което собствената имунна система уврежда бета клетките на панкреаса и те спират да произвеждат инсулин. При тип 2, панкреасът произвежда инсулин, но той е или в недостатъчно количество или клетките остават недостатъчно чувствителни към него и не поемат глюкозата през стените си за да я усвоят по нормален начин. Причините за появата на диабет 2 не са ясно установени, но статистически доказани фактори за развитието му са наследственост, вредни навици при хранене, затлъстяване особено в областта на талията, обездвижване, отрицателни психически преживявания, болести и т.н.

Трябва да се отбележи, че глюкозата е необходима за енергията на нашето тяло, а не някакъв вреден продукт и недостигът й и преминаването на долната й граница е дори по-опасно от преминаване на горната й. При недостиг на глюкоза, може да се изпадне в състояние, наречено хипогликемия. При него обикновено първо спира храненето на мозъка и правилното му функциониране. Хипоглекемията трябва да се познава много добре от диабетиците и близките им, тъй като не е изключение с прекомерна доза инсулин или лекарства или поемането им на гладно да се достигне лесно до нея.

Диабетът е много разпространено заболяване. Регистрираните диабетици у нас към здравната каса са над 70 хиляди, а с нерегистрираните бройката се оценява над 400 хиляди. Световната Здравна Организация (СЗО) счита, че цифрата за диабетиците по света наближава 400 милиона, при което диабетът излиза извън контрол и придобива признаците на пандемия.

Как да разберем имаме ли диабет ?
Много диабетици у нас живеят, без да знаят за заболяването си 5,10, че и повече години, докато стойностите на глюкозата не нарастнат толкова, че да започнат да се проявяват външните признаци на диабета като пресъхване на устата, често уриниране, лесна умора, чести инфекции, прекалено бавно зарастване на рани, замъглено зрение, сърбежи на крайниците и т.н. Диабетът често се открива и при изследване на кръвта за друго заболяване. В по-напредналите страни профилактичните изследвания за диабет са нормална практика, която започва да се възприема отчасти и у нас и нищо не ви пречи да станете част от нея с едно отиване до лабораторията и изследване на кръвна захар срещу няколко лева. Почти всяка лаборатория вече би ви пратила резултатите и по интернет за да не се разкарвате втори път за тях.

Запомнете, че диабетът е коварна болест и е желателно да се диагностицира възможно по-рано и да се ограничи развитието му. Много диабетици пренебрегват лечението си тъй като нищо не чувстват, а и не е много приятно постоянно да се спазва диета или взимат лекарства. Диабетът обаче може да увреди почти всяка клетка на човешкото тяло. Не чакайте да загубите зрението си, бъбрек или крак, да получите инфаркт или инсулт, за да се стреснете и осъзнаете сериозността на болестта.

Лечението на диабета се състои в непрекъснат контрол на кръвната захар. В началната му фаза, за целта се използват най-вече диета и повече движение, а при по-напреднала фаза - лекарства и инсулин.