Диабет


Хипогликемия



Докато човек може да издържи моментни стойности на кръвната захар от 40 mmo/L, че дори и от 60 mmo/L, то при стойности под 2-3 mmo/L се появява така нареченото състояние на хипогликемия. При него организмът остава без достатъчно енергия. На първо място, за броени минути, без храна остава мозъкът и човек може да изпадне в безсъзнание. Това състояние трябва да е много добре известно на диабетиците и техните близки, тъй като се появява лесно при взимане на инсулин или лекарства на гладно или в по-голяма от необходимата доза, както и на смесването им с алкохол.

Възможните симптпоми на хипогликемия са отпадналост, главоболие, силен глад, сънливост, разтройство на зрението и говора, гадене, повръщане, намалена концентрация и бдителност, разтройство на съня, повърхностно дишане, чувство на безсилие, чувство че ще се припадне, сензорни нарушения, световъртеж и други, който могат да доведат до загуба на съзнанието, кома и фатален край.

Повечето диабетици усещат преди да изпаднат в хипогликемия, но трябва да са подготвени и да знаят какво да правят. Околните пък може да забележат видима слабост и нарушен говор. Една бучка захар от кутийка в джоба на болния в такъв момент може да спаси живота му. В България лекарите инструктират болните за това, когато влизат в болница за да преминат на инсулин, но често близките им остават незапознати как да действат при хипогликемия. На запад лекарите често правят инструктаж и на близките, като някъде дори се дава на болния и инжекция, при което близкия му може да го извади бързо и от състояние на много тежка хипогликемия, при стойности на глюкозата доста под 1.0 mmo/L. Проблем у нас е и че докато гледате близкия си в безсъзнание и викнете Бърза помощ, първо не се знае дали ще се свържете достатъчно бързо. Второ, операторката може да се вживее в ролята на доктор и да ви разпитва колко е кръвната захар на болния, докато преценева дали да прати доктор, който не е ясно кога ще дойде. Ако се окажете някъде пък в провинцията, фаталният край би бил неизбежен при една не особено критична ситуация.

Разбираемо е също, че болните дори на хапчета лесно могат да получат първоначалните симптоми на хипогликемия и ако шофират, могат да застрашат не само собствения си но и чужд живот. За съжаление, ако повечето болни на инсулин знаят за хипокликемиято, то повечето диабетици на хапчета дори и не са чували за нея, придават симпомите й на какво ли не и продължават да шофират без да отбият и вземат за кратко някой бонбон.

В момента в който изпадналият в хипогликемия получи глюкоза, кръвта я разнася за секунди до мозъка и човекът може от състояние, в което нечува името си и не може да говори и се движи, просто да стъпи на крака и заговори отново нормално. Все пак в този момент е добре да се помисли дали поетият инсулин е преминал пиковата точка на действието си, защото ако не е, може да разгради набързо малкото количество поета глюкоза и да се стигне до повторно състояние на хипогликемия. За това е желателно да се вземе веднага повечко захар и шоколад и дори ако се разбере, че болният е взел твърде много инсулин с малко храна, да му се прелее глюкоза чрез система от лекар.